Бях се запил и веднъж
Зърнах хлапе на дъжд.
Хлапе в женско тяло
цяло обвито в бяло.
(А от кога не бе валяло.)
Лилави коси ореолени
Чистосърдечно предизвикателство,
Лукави очи оголени
във извечно предателство.
Хлапето бе понастинало, (все пак валеше дъжд)
като жена със минало - в плен на нахален мъж.
А иначе-приятна вечер
и като по график
алкохолният мързел
се превръщаше бързо
във сексуален трафик.
На нея не й пукаше,
А и защо да й пука?
Където и да почукаше
щеше да има пролука.
Някои мъже разказваха -вицове-нови и стари,
други изпразваха
джобовете си до хастари.
А аз като в някое бедствие
й се помолих да стане моя –
в последствие я поцелувах на завоя.
И може би защото валеше,
А може и да ми се спеше,
не видях как по малката кална алея
хлапето си тръгва от нея.
След време на тъжно щастие-
вплели крака в крака
аз се питам дали
да не се отбия
и понеже вали
пак да се запия.
Или пък само веднъж
в живота на всеки мъж
му се случва да зърне
хлапе на дъжд…