събота, юни 21, 2008



Миналото е в очите на светците.
Истината е в кръвта.
Мъдър полилей безмълвно клати
някъде далече по лъчите си
съдбите на минутите.
Натъпкаха се гарите с кондуктори
По улиците никнат светофари.
Идва времето за жътва.
Времето за жътва мина.
Падащите борове се пенсионираха.
За дървен материал
ще имат по- голямо удовлетворение
от свършеното в служба на дълга.
На масата – натруфена чиния.
Някаква череша изведнъж порасна
и изплю костилката си
по красивия гоблен.
В плен на телевизора сънят не може да се върне.
Но сега е късно...
Да си кажем”Лека нощ”.
Имаме велико оправдание.
Чакаме небесното послание.


С ярки думи във размисъл,
с бледи думи навън
очевидно възнасям те
и е сън
и е сън.
А кошмарът в краката ми
все боли
все боли.
Все е тъжна ръката ми
а дали
а дали...
А дали сме подхождали като трето крило
на орлици прохождали
и било що било...
И било е отвътре на разкъсан чувал
пак да бъде закърпен
с много жал
с много жал...
Аз те моля, попитай ме
от какво ме е страх.
И тогава отлитаме.
Няма грях.
Няма грях.
Всяка грешница пусната
в химеричния Рай
е от Бога пропусната.
Няма край.
Няма край.
Няма край върволицата от ненужни слова.
Аз те моля за птицата,
заменила това.
Аз те моля за лятото,
от което личи,
че за мен ти си ятото
от лъчи
от лъчи.
...Има думи, които са
малки тъжни лъжи.
Аз ти казвам: Обичам те,
продължи...
продължи...

23.04.95

събота, юни 14, 2008


Сеизматичен, семантичен миг.
Кротко проформа просещ
китаринността си на самосбогуването...
Жестоко плачеща метафизиката
на метафоричността
на псевдосеизмичнотата а....
Може би за сетнешен полу- последен раз-
ви казвам - ХРАС!А там
ежегробието е микробиието.
Чий див сезон е осиневен резон за
миролюбието на ръката.
Чий благ резон носи
избухливостта между краката?
Няма роби!
Няма господари!
Има само полове с раздрани хастари....

Пак ли попаднах на кривия фас-
покълнал тютюн между нас.
Продупчен от небрежие
очаква безбрежие.
Поличбена стойност на цола
му сочи гьола.
Кога ще си гола
в сълзите си,
кога ще си моя с очите си.
Кога ще е пълно забравяне
на миналото себеоставяне
на дните,
уж без мъглите...

Алебардовата белотия
На тия белопушечни коршуми
Изнажда нацията на израждане-
С дамската си алегория от фразите.
Не оправдавам ефтаназиите.
Но- било- какво- било-
Всичко сякаш е добро.
...Белият пушек парадира към небето.
Пушек-
и – ето-долината на прагматичната алебардия
дефилира спрямо нас.
А...аз не съм пегас.......
Жалкото е речност,
под формулаата на снега...
И структурата на ....
тъга..

петък, юни 13, 2008

Няма хора, но има Кивот.
Жените са самозачателни като Божествие.
В този наш мъжки живот-
всяка нощ трябва да правим шествие.
Мария е МАЙКА, но също - тъга-
раздяла , и Болка ,
и част от скръбта,
предателството
и обстоятелството,
че няма син,
а него извечно истински го няма вече.
...Но той ще я вземе в себе си далече...

Няма хора и няма простори.
Няма също- какво да се стори.
Има понякога минзухари.
Има лалета,но вече са стари.
Няма себичност-романтичност
има автентичност-
на личности и на безличности.
Сори, но не ми се спори.

понеделник, юни 09, 2008


Несериозна- поезията.
Къде е амнезията
от всичките ви сънове.
Защо е трагедиятата от всичките ви богове.
Аз казвам- Клисури!
В нега и в обрат-
това е вашият свят.
Той е истинно, излишно
свят, но в друг свят,
в друго Чистилище
където може да няма Светилище,
Блестилище...
Подред на коментируемата си същност-
обветност, безсъщност,
по- иначе Вездесъщност.
И мога да правя смолисти треви.
И мога да идвам с транса на дисбаланса.
Мога да съм Торнадо,
базилище и
чадо
на някой безроден сирак,
за себевремието си - тъпак.
На всичката клисурна неподсъщност
ще съм Жлъч и същност!

неделя, юни 08, 2008



петък, юни 06, 2008

http://vbox7.com/play:6b22263f

неделя, юни 01, 2008


Жадуваща жаднина
жегва успалата се уста.
Жасминова нежност потича
от всички помъдрели ручеи.
Полютивна себестойност полютира
в нощемната недомъдрост.
Кой си ти?
Парадоксът е винаги
локсът
на недомислието.

Безмислената парола над контрола над издиханията –
Е вече заличима полу- цялостност в житието на странника.
Първичната химерна недонебесност се превръща в бестност…
И все така …и все с тъга.
Гаргара на гарвани гаринчени и гелосани-
Гонорея от гарджена гавра…
Това е полюцията на презумпцията-
да бъдеш мъж-
жестоко потен и безплотен…
Жаден,
пишещ и безпомощен,
безпомещен…
полу- дищащ…
Жал ме е за гаврината на смъртта и …след това…