Несериозна- поезията.
Къде е амнезията
от всичките ви сънове.
Защо е трагедиятата от всичките ви богове.
Аз казвам- Клисури!
В нега и в обрат-
това е вашият свят.
Той е истинно, излишно
свят, но в друг свят,
в друго Чистилище
където може да няма Светилище,
Блестилище...
Подред на коментируемата си същност-
обветност, безсъщност,
по- иначе Вездесъщност.
И мога да правя смолисти треви.
И мога да идвам с транса на дисбаланса.
Мога да съм Торнадо,
базилище и
чадо
на някой безроден сирак,
за себевремието си - тъпак.
На всичката клисурна неподсъщност
ще съм Жлъч и същност!