Рони ранна дъгата
ресните на тъгата.
Прочувствените силни
изблуещи сълзици
са невменимите обилни,
лъчици
на вкаменелите зеници.
Помилването не е прошка,
и до сега
е буйвало тъга
от само безпростимост-
на нечия недобозримост
на ритмиката на немилостните самосхеми-
парадоксално неми,
но фажолетно
циклещи
и мимолетно
скитащи
като поеми
на бохеми.
ИМА!!
Има схеми,
които и надраждат
периодичните
прераждания
на съответното поредно сгаждане.
Мило е.
Тъмно е.
Тръпчиво е.
Несъвместивината на степта
и сумракът на джунглата се пазят
за да не е можно да пролазят
в тях-
видения, които скрито ще нагазят
в миловидната привидна директория
на семплата,
триумфна траектория
на себината…
Сърцевината на разкола
на разковника е
хипербелотата на подмолника-
жестоката обязаност за обич
неотгатната...
…Дръзко се родихме,
плахо отлитаме.
Плачът не е рев…
…и обратното…


Р. М.30 09.2008

Не мисля да издържам повече,
не мога.
Косите ми са във оковите
на фейска бърлога.
Докато щракне
за светлинна година
щастието,
то вече отмина
в миналата година.
Подвластието
на изнемогата
е солидарно, нежно,
след това врещящо неизбежно.
Много лесно се пускат клавишите,
там, където нишите за
изтощени от безсъние
и може би вина,
дори вина...
И просто всеки грабва револвера
и си казва-''Мера според мера''.
Застрелването е бавен тих процес.
Нещо като абцес,
израждащ се в безсмъртна мъка.
И аз ви казвам-
няма вярност и разлъка.
Има шумотевица от нежност,
има романтична слузеста безбрежност.
Но няма ли на кого се повярва,
то значи нямаш дарба
да живееш.
Затуй сред склоните на оксимороните
аз си приютих една надежда...
Който я иска да я отглежда.
Аз съм там в купоните на треволяците,
сам, по избора на някои,
избиращи лечебнесто простаците.
И вече май не ще осъмнем вярвайки си-
Вера според вера...
Обятливостта е само химера.
Отлитам.
Ще се завърна в друга ера.


31 август 2008

Щом във Рая настръхнат свенливи орлици,
Щом в безкрая се гонят каресни вълчици...
Миналото вече се е сбрало гладно в една точка
И търси отсрочка.Ноктите на рижавите самодиви
са като на котките,
но по- неостъпчиви.
Режат токчета,
Езици и устни свенливи,
Ръце крадливи,
везни фалшиви.
За това е по-достойно да умреш, вместо да си леш.
Прокобвайте, девици- самодиви,
и само ноктите на ваште миризливи,
уханно- трескави ръце ще са щастливи
, че са дали вятъра на тези,
дето в техните могили са се свили.
...Мисля си- по- добре да умреш, отколкото да станеш леш....
Но никой няма да каже...И Морфей даже....