Не така

http://vbox7.com/play:449d4325

Опитах да снимам небето...
...Посегнах...и ...ето...
Облазени облаци блажно блаженстваха...
В природността- картинно-женствена...
Полазващи дразнещи парадокси
парапсихираха в парареалните локси,
Луксации на цялата снага на небосвода
ме информираше-
че днес не мога
да прелюдирам перифразността на
безпланетието и скръбта,
изливана
с години,перманенти и доктрини,
дръзновението-
вече е необходимо да е
мнението за първичната клисура...
А „сапиенс” търси кусура...

Довечера съм в тъмното,
във късното,
в нощта
на воплещите чак до смрад момичета.
Довечера съм непристойна дева,
настъпила за първи път кокичета.
Ще спра за малко.
...После-към пещта.
Навеки взорът вътре се погребва.
Ще бъда откровение и дъжд.
Ще бъда лирика
бездомна...
Ще бъда първи път със мъж,
Ще бъда пепел себеродна...

Евентуално
"Здравей"
във едно предварително
"Сбогом".
И забранено
"Ела"
във една безкомпромисна нощ.
Едно банално,
реално"Недей"
в моя огън
се храчи.
Аз спя.
Аз вървя.
Аз живея.
Пръвични инстинкти-
вторичен стремеж-
изкупуват се срещу разпятия.
Да разчекнеш на кръст
свойте навици.
Да обесиш на връв
нежността.
И пиявици
с кръв
да нахраниш.
Кръв,
осквернена от намеци.
Сухи листа - твойте спомени
ще изгният-
затуй ги хвърли по- далече от себе си-
те избухват!
Пази се!
...Евентуално
"Здравей"
във едно предварително
"Сбогом"...
Усмихни се ,запей...и ела!

...

Ти ела.
Заври немити пръсти в прелестта
на винаги несгряното огнище
и остани така докато спра
да спирам погледа си по краката ти.
С ръката погледа ми по краката си бърши.
Ще стигне времето-да те целувам.
Ще стигнат нервите-да те обичам.
Забързан по обърканото в релси битие
ще се старая да повярвам в Рая.
Загрижените стъпки на деня
са вече отмалели да отекват.
Поспри.И превърни в игра тъгата ми.
Това,че те желая е нелепо.
Аз искам да съм бедният планински лъх,
или да бъда дума за проклятие.
Да бъда пепел или плъх,
загризал кръста на стоманено разпятие.
...Бъди сама.Ела.
...Заспиваш ли?
Не спирай погледа ми по краката си.

грос

Партия шах.
Черни и бели.
За самите фигури няма значение кой ще спечели.
Черни и бели.
Партия шах.
Дори да са смели
черните няма да станат по- бели.
Партия шах.
Минутите сричат,подсказват, изтичат.
Приличат на бързащи пешки за някъде.
Бързащи.Черни и бели.
Релефът на сянката мъчително вре колосална снага към небето.
Древният паметник на матови фигури неоцелели
във партия шах по полета с квадрати.
...Черни и бели.
Няма значение кой ще спечели.
...Кутия от шах.Напълнена с фигури.
Едноцветни.
Безцветни...
Черни и бели...

През очите на майката...

ТЯЛОТО СТЕНЕ
УМЪТ КАЗВА"НЕ"
ВСИЧКО ВЪВ МЕНЕ
Е БОЛКА И ВИК
В С Е К И М И Г!
...Тялото стене...
Умът казва НЕ!

Me trephe kenen elpida (не храни празни надежди)

ОБИЧАХ ПЯНАТА...
ПОСЕГНАХ ДА Я ХВАНА,
НО ТЯ СЕ СТОПИ МЕЖДУ
ПРЪСТИТЕ МИ...
ПОСЛЕ ВОДАТА ИЗТЕЧЕ В КАНАЛА...

Стремница

Видях те от дясно,
видях те от ляво,
видях те във тясно
пространство отново
Желая те бясно,
за туй , че сурово
и меко
и леко
е питието
и битието с теб,вълшебнице!
Стремнице стремителна,
която ми подари
изведнъж Синевата.
И истински кон-
за да бъда
в тон
с вятъра!
Не ме касае
делир и амнезия!
Жестоко съм влюбен във моята фрезия!
А ти- си ...ПОЕЗИЯ!

Като вълк- с прегризана лапа
и душа, дет кръвта му
ще цапа.
Странен силостен капан
дето е в Божествен
план.
Няма вече наносни прерогативи!
Важното е - да сме живи!
А -все искам да сме диви
като самодиви!
Хиксуването на надмощията,
ни дава правомощията-
да бъдем игнорентни
за душевните си ренти.
Лента от дъга
се спуска към сърцата ни.
Зноен вкус на мента
е полиграфирал екскремента
в новата му плът.
...Успешен,
смешен,
днешен
път.
...Секат...дърветата.
Отправят ги
в небитиетата.
Растителната ни същност-
няма смисъл
всъщност...

Аз съм огънят.
Дойдох да обладая
сухите дървета.
Да взема топлина
от тяхната студена плът.
За да умрат.
Щастливи ще бъдат,
че аз ще съм с тях
в техния първи истински
прощален грях.
След любовта ми остава
купчинка прах...