Опитах да снимам небето...
...Посегнах...и ...ето...
Облазени облаци блажно блаженстваха...
В природността- картинно-женствена...
Полазващи дразнещи парадокси
парапсихираха в парареалните локси,
Луксации на цялата снага на небосвода
ме информираше-
че днес не мога
да прелюдирам перифразността на
безпланетието и скръбта,
изливана
с години,перманенти и доктрини,
дръзновението-
вече е необходимо да е
мнението за първичната клисура...
А „сапиенс” търси кусура...