Като вълк- с прегризана лапа
и душа, дет кръвта му
ще цапа.
Странен силостен капан
дето е в Божествен
план.
Няма вече наносни прерогативи!
Важното е - да сме живи!
А -все искам да сме диви
като самодиви!
Хиксуването на надмощията,
ни дава правомощията-
да бъдем игнорентни
за душевните си ренти.
Лента от дъга
се спуска към сърцата ни.
Зноен вкус на мента
е полиграфирал екскремента
в новата му плът.
...Успешен,
смешен,
днешен
път.
...Секат...дърветата.
Отправят ги
в небитиетата.
Растителната ни същност-
няма смисъл
всъщност...