Болящата пандемия на промискуитета
гори в основата на всички питиета.
А дали няма недопогасена жар
да предвещае някъде пожар.
... От хилядите вещерки, които заклинават
и сърдито
вехнат в мозъка си и в плътта си
със милион украси,грим и епилатори,
гладиатори на собствената си съдба,
проходила едва- едва
по чужди полози, легла и саркофази
с безмерните талази
от лъжи.
... Но ти кажи ... обичам те
и всеки път ,
когато нечии ръце се спрат
върху гърдите ти и колената ти
бъди неумолима ,
а тъгата ти ... да търси някъде спасение
в безмилостното мъжко опасение ,
че ти си с друг , когато си сама.
... А никога не си сама ...
Сега ще хвърля няколко лъжи
в огнището, за да важи,
че времето лекува ,а пространството
е функция на странството.
.... Сега е нощ , почти като онази нощ ,
но няма “ заместител на любов “
или поне” не съм готов “...