Ще заема с поезия
покълването на всяка фрезия!
Вместо амнезия
израждам генезия..........
Това е болката от нищетата
между
два свята,
апокалиптичността между краката....
Има съновище , реалистично
има становище метафизично....
Алегорична болка и химерен покров
дано старият завет
да стане НОВ....
Аз обладавам веществено края
там дето не стигам
посмислово зная....
И няма поезия ,
няма Кивот
защото и няма РЕАЛЕН ЖИВОТ.
Гротескно безмълвие,
обгърнато в свян
ни е блян....
Дано да съм в грешка и новата дрешка
е само прескок към основната смешка.
Аз съм изпарящ, безумен поток
аз съм отколно безмълвен пророк,
епитафия съм
и съм БОГ..........