Когото Любовта придръпне ципа ти
със благороден,приказен
и елитарен жест ,
не се осланяй ,
че това е типът ти ,
със който ще я мамиш и до днес.
Не си разбунвай крехката фантазия ,
че има вечност в твоите самофантазии...
Недей умира предваритело на квазии
защото болно се умира днес.
Не става от реалиите шоу ,
с което палиш всякаква искра.
Съдбата ти все пак не е олово ,
което разтопяваш с интерес.
Подмамената нежност
не е вечност...не всичко е с бял етикат.
Една сентенция , заучена- е фраза ,
която си изтъркал от преди.
Преди годините да те покрият с полифаза ,
ръмжаща,без да те щади...
Измамна тъканност на твойта непокътнатост ,
реален шум,а вече празнота на вихрите ти ,
вече е обърканост на цялостните ти дъждовни дни...
Май няма по - голямо от абсурда да бъдеш в запокитие , уви..
И няма радостност,почти побъркана,когато, си представяш нечии гърди-
да са епидермално-всячески до твоите ...
Това е крехка същност, но дали си струваше пейзажът,
който обрисуваше почти реално...?
За теб тогава беше гладък и паважът ,
а , Господи , това е май фатално.
Че има шум и шума в театрала ,
че има дума, ала не в реала.
Пажът е фаворит на кралицата ,
но не е крал
поради размера на лъжицата с Любов,която мисли , че изял.
...В последствие си припомни за жрицата
на твоето зареждане с живот...
Опитай да се ослониш на птицата ,
която си изпуснал от кивот.
Не ти остава и да се надяваш ,
че пак ще успяваш.
Научен си да прощаваш...
Но този път се взри в покътнините
на дните ,минали без теб, около теб и покрай теб.
Това е шепот...
-само само да си върнеш дните,когато тя ще е до теб...
Дори кошмарно с теб-е привилегия , новопрокобна , свята орис на бъдините ,
ако са останали поне малко недопожътели спомени за нежното,
изваяно от тебе си..
Не си готов за послеслов ,за кармицирана съдбовност ,
въпреки себичната греховност-да има простимост
от умовете на богевете и уютен прислон под крилете
на нестандартен, ненебесен ангел.
Има и условие...
- без празно многословие.


Р.Марков

6 септемви 2007