Уморително-трудна ,
брулеща...
вечно-тенекиена, отчасти жива ,
за да е красива ,
но никога щастлива Любов...
от момента ,
в който седна в регламента
на моя
пословичен многослов.
Трудно е да си прощаваме.
Мъчително - да преиграваме.
Тъпанаристично скучни са сълзите ми,
молбите ми...
И сега нека няма тъга.
Има рапирена вечност.
Има млечност от тялото ти ,
бояло се от вечност ,
съумяло
да сконфузи
безсърдечност неумишлено-горчива.
Адски те искам щастлива!
В сегадневното мълчание
си обещаваме
да няма за какво да си прощаваме...................