...

Птици, птици-снегопомрачителни птици,
сега от вас ли да поискам
силите на собственото си държание
от снегосумрачната ви поличба покаяние
и на необмисленатата нежност
и страдание
на нечия платинена история-сега
не ми е нужно
подаяние
заради някакво градинско разкаяние
да бъда плът, когато си сега
и да съм питие,ако не се побираш във снега,
когато го е нямало, а нямало е сняг,
дори в кръвта, а само зарибяването
на стръвта
Дали са нужни
всички нужници,че и без тях изкарвахме
очите
и на добрите,,лошите и злите.
Това сега понякога помага
да бъде моята принцеса като в стяга
на собствени клавиши,пот и настроение,
а някой ме ратуваше----бъди със мнение
за толкова наточени жени ........ а ти кажи
-Не искам, мога , но не съм възможна,
не съм и толкова тревожна
без вашите рога,мъже, жени и ротативки
Не искам и от вашите успивки
на чужди нужди, гадории и талази
на многобройните ви недосносни метастази
от хиляди лъжи, тъга и комплименти,
с които се докосваме
предимно с ленти
филмови или кардиологични ,
или донякъде почти логични
утрини сме си докарвали, когато сме
прекарвали страхотно,потно...и самотно .............................. Сега е дъжд, а ти си ведрина................
Това е ръж във вечни длани на жена.
Сега ще има кръв ,за помените на блъвта ... и моето докосване
до теб и песента за лятото и за кокичета и
минзухари ,
до другата пародия на нежността .....
от помияри ....
Бъди съблечена за моя дъжд...
Бъди въвлечена поне веднъж за мен
и нека да избягаме от врявата -лъжи ........
и до поискване ги излъжи ,
че си със мен..........
Заради мен............. АМЕН..




РуменМарков