Пред окичена с гирлянди гилотина
една дългокоса и прашна Година,
облечена в
дрипави ризи,
открила гърди
на Богиня,
жадувана ,
пълна с капризи
седи до купичка за милостиня.
Ела.
Ти си дъх
и си много красива.
Погледни я.
Бъди много учтива.
Дори поздрави я!
Артистично забий
нежни нокти в очите й.
После с мен.
Изненадващо,
мамещо гола
обърни топъл гръб
на ръката ми.
Ще прокарам дланта си
по крехките прешлени.
Ужили ме с надменни коси!
Имам нужда от мъничка дума.
- Мълчи!Загаси!
Задуши със сънлива ирония
всеки пристъп
на страст и на страх,
всяко изпуснато нервно "Обичам те".
...Тъмно е като за влюбени.
Скучно ли ти е да се целуваме?
-Кажи, нали не се преструваме,
че още се страхуваме
да се сбогуваме...?
...Пред окичена с гирлянди гилотина
пълна с капризи,
с гърди на Богиня
седи дългокоса и прашна Година.
Докосваш ме.
Тя...казват...загина...