Завръщам се от малка нощна скука.
Напипвам някаква пролука,
Безноктно дращя, дращя по паркета,
снова бездращно по мокета...
И в слабостта ми влива сила
безмощно старата Сибила.
Бутилка ром, и глътка дом.
Повярвах, че се е сдобрила
и с мен и с другите предтечи
и ми напомня, че съм вечен...
Пожарно музиката свири.
Напук на нощната феерия.
И някой стойността си дири-
като юмрук и дезинтерия...
А аз съм сух и подуютен,
с аз съм в слух, почти салютен.
И чакам, да те подзрявя
и малко с теб да повървя...
Р.М. 09.06.2009
неделя, юни 07, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар