Когото тетивата ми отпадне
и свърши трепетът на звуците,
когато синевата сочи пладне,
а аз се вглеждам по улуците,

Когато стигма от безкрая
кърви, но аз не я разбирам,
когато всичко сочи Рая,
но аз дори не го визирам...

Когато мисълта ми е прокоба,
а всъщност не долявам добротата,
когат се отрека от гроба,
то - в мен е влязъл плагиятът...

И синкаво море не ми е нужно,
че има стълбища към него.
Лъжата да умре ще е конфузно,
Ще се бронирам в свойто его...

Р.М. 07.06. 2009