Шестици

Тогава беше дъх
от лятото към есента.
Тогава беше лъх,
без всякакви слова.
Тогава имаше
едни единствени цифри в речетативника,
показващи мнение,
вълнение
и отношение.
Беше късно,
а ние не говорехме.
Беше плътно тъмно,
а ние не спорехме.
После се пролучи
някакси така,
че се получиха картини
вместо думи.
Не трябваха гуми.
Нямаше нищо за изтриване.
Нямаше и за прикриване.
Това, което беше синевата между вплетените ни
безсловестности поникна от самотишината.
Покълна след затварянето на вратата,
когато се появи сбеддобротата.
Мисля, че е безмислено да чагъртам
остарели струни
И да се пробвам да извая мелодия.
Ще бъде пародия...
А...Това,
живяното,
излюбеното
е рапсодия....

17.06.2008