събота, октомври 25, 2008


Сдобрявам се с ангелите.
Вече съм звънтящо акустично-ефимерен.
Не са в стандарта ми понякакви уловки.
Вече съм черен.
Вече съм реален.
Гротесктно доброправещ и умерен.
Крилатите същности на злободневието ми
са вече полезнени,
болезнени...
На кой му пука-има ли пролука
между улука и стената,
бетонизираната - между няколкото сляти свята.
Пернатата ми същност вече е наличност.
Превръщам се във чуждата себичност.
И няма мълненостие и няма стволещ вик-„Ела”
Аз съм подмолствие ...и може би скала...
Сакрално преживените ми монолози
вече са апотеози
на безмълвие,
безпътешественост
и на съкровността-„ези-тура”.
Подбликванията на епидермо-квази- плазмо-еро- венеричност
при мен ще бъде непървичност
от сили, свили
собствено становищно гнездо.
Ще бъде битието показно.
Ще бъда линч,
а аз съм самота.
Самотността на Ада.
Там никой не страда.
Има спорадична кръв-
само за стръв
на проумелите, доизживелите души
са във постелите на реещите се надежди.
Блъв...и самотананикване.
Отновостно поникване...
на бързолетни крилоподобяващи платформи...
единствени по форми
подобяващи аеро-ждрелоподомнителната форма.
Битието е проформа.
Синигери, колибрита и врани-
с рани
под крилата....
...Това е помолието на
същинските два свята.
Горещото несбъднато
пословие-за предисловие и епитафоричността снове,
клонове към всяческа безличност.
Различност
няма.
Няма и спонтанна симетричност.
Само някога горите...са тези
приютници за подлизуркващо- добрите.
Гора от мнения,
шумнак от смели самомнения...
Сега съм вече с ангелите.
Сега съм друг.
Реката на ръката ми е плуг.
И аз съм добротворещата личност,
пледираща различност
във безличност.
Кайманите, кондорите минават,
без капка да се притесняват-
чия е нехранителната плът, и чий бил нечий път.
Ел кондор паса.
...Може би нагласа
за орелско-ангелоституцята.
БОГ е конституцията
на революцията.
Хаос,
дом и вишна.
Дано е съществувал Кришна.
Капката по капчицата на разстволието
на векторонасочената пътеводност на светулко-светлината.
...И наистина ги няма няколкото свята.
Любовта е свята
в тайните, в които се съдържа.
Мърша...от съкровенина...
Кафеджийницата на прелюдиите мрачни, облачни и всеобятни-
това е резона-да си срежеш клона.
Молби-са идентични.
Хвалби са безразлични.
И откровенията са двулични.
В авангарда на гвардията от пера и човки.
Сдобрявам се с ангелите.
Непосилното е истински силното.
...Крилата, перата, ореолите - са подмолите.
Безочието ...на многоточието...