Свещник

Свещта гори.
Красива е в светлинната си смърт.
Умира влюбена във огъня.
Една любов, родена във агония.
Обича огънят свещта и бавно я стопява.
...Разтопява...
Свещта отронва восъчна сълза,
целува своя съдник и мълчи,
мълчи догаряйки.
Когато тя умре
и огънят осъден ще угасне..
Но я обича и убива.
Странно тъмно.
Само до прозореца от малък свещник...тънка струйка дим.
...Унила струйка дим.


Румен Марков