Самодивско...

Много е жестоко
да е толкова дълбоко
чувството за празнота.
Но ти ела.
Бъди самата самодива,
бъди реката,
давеща и дива,
бъди незрим порой,
бъди тотално луминесциращ зной
за да има отсъствие
в обещаното присъствие
заради мургавите
клони,
никнещи
като шаблони
на празнота,
на крехка утрин,
на тъга-
от времето , когато
….вече- няма лято.