Умирам в тъгата ти
аз желая ръката ти.
И се питам дали-
всеки сън ще боли...
И детската ти нежност,
и шумното подвластие-
на многопластието ти
на галена жена,
на тъмнина,
на нежност,
на мъгла неосезаема,
дълбоко- жива!
Боже!Колко си красива!
Екслузивна плът на ангелска душа...
А-другото ... е сън,
когато се теша със формите ти,
блеснали в негата...
Моля те...подай ръката...
Румен Марков
Няма коментари:
Публикуване на коментар