Утре ухае на гроздове
в белозлива паница.
Утре утрее със дроздове
-тази приказна птица.

Утре е маранята
в неподставени устни.
Утре е добрината.
И листата са вкусни.

Утре е тъмно за влизане
в причернелия проход.
Утре е време за гризане
с мълнестволестен грохот.

Утре е миг от порои,
неоткрили сланата.
Утре дим от безброи
с лъх пробили стената.

Утре загадъчно светнала
като словична свила.
Идва тъгата пометнала
не една самовила.

Утре е моята утрин.
Да заспя си мечтая.
Как поройната сутрин
да посрещна аз зная...