събота, юни 14, 2008
Алебардовата белотия
На тия белопушечни коршуми
Изнажда нацията на израждане-
С дамската си алегория от фразите.
Не оправдавам ефтаназиите.
Но- било- какво- било-
Всичко сякаш е добро.
...Белият пушек парадира към небето.
Пушек-
и – ето-долината на прагматичната алебардия
дефилира спрямо нас.
А...аз не съм пегас.......
Жалкото е речност,
под формулаата на снега...
И структурата на ....
тъга..
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар