събота, май 24, 2008
Довечера съм в тъмното,
във късното,
в нощта
на воплещите чак до смрад момичета.
Довечера съм непристойна дева,
настъпила за първи път кокичета.
Ще спра за малко.
...После-към пещта.
Навеки взорът вътре се погребва.
Ще бъда откровение и дъжд.
Ще бъда лирика
бездомна...
Ще бъда първи път със мъж,
Ще бъда пепел себеродна...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар