Свещник

Свещта гори

Посвещава се на константната, незабравимата Любов, която ме взе за да ме има чрез дъжд от шестици и бриз от емотикони, за да ме превзема отново и отново всеки път, когато съм мислено с нея, когато съм близък с нея, а тя далеч от мен, когато се губим и когато се любим,защото я творя в себе си, когато я търся, която за първи път усети това стихотворение като мелодия и го направи да живее...

Загива сонетът ми в яснена ясност,
добива куплетът ми бяснена бясност.
Готов съм реките в пожар да превърна,
да мога орлите в стиха си да върна.

Да мога да чуя последната ечност,
да имам кинжал във дланта си, не млечност.
Да мога да бродя със призрачна сова,
която за жертвен курбан е готова.

Косите ми нека отново пораснат,
вълните ми нека в покой не угаснат.
Мечтая край извори взвод самодиви
войни да вещаят на вещерки диви.

Салонната пясъчност хвърлям през рамо.
Аз искам отново крилете си само.
Аз зная да бликам без път, без посоки,
аз зная мита за творци чернооки.

Аз мога да пърхам сред нощни тайфуни,
не искам да мъркам с лигавени струни.
Аз знам, че душата на моето азие
теснее в играта ми до безобразие.

В играта на хрисимост и обща култура
прозира завистнатост и конюнктура.
А аз ще отплавам отново към нея-
Словестна поличбеност-
Там мога да пея.

19 Юли 2009

Мега храмове с мега мечти,
Мега блянове, малко почти...
Мега прошки - непотребни брошки.
Мега зянове - това не си ти.
Мега коление и мега кокошки.
Пародии на производни на доверия.
Дори една бактерия
има стойност са живеене -
Чуждото слабеене...
...И това е почти мойто мнение...
Почти съм в дързовение,
Почти не съм в съмнение...
Почти ми е пред умиране...
Почти е делиране...
И почти съм аз, но почти вече не...
Чувам валхалските стремни коне...

* * *

Завръщам се от малка нощна скука.
Напипвам някаква пролука,
Безноктно дращя, дращя по паркета,
снова бездращно по мокета...

И в слабостта ми влива сила
безмощно старата Сибила.
Бутилка ром, и глътка дом.
Повярвах, че се е сдобрила
и с мен и с другите предтечи
и ми напомня, че съм вечен...

Пожарно музиката свири.
Напук на нощната феерия.
И някой стойността си дири-
като юмрук и дезинтерия...

А аз съм сух и подуютен,
с аз съм в слух, почти салютен.
И чакам, да те подзрявя
и малко с теб да повървя...

Р.М. 09.06.2009

Когото тетивата ми отпадне
и свърши трепетът на звуците,
когато синевата сочи пладне,
а аз се вглеждам по улуците,

Когато стигма от безкрая
кърви, но аз не я разбирам,
когато всичко сочи Рая,
но аз дори не го визирам...

Когато мисълта ми е прокоба,
а всъщност не долявам добротата,
когат се отрека от гроба,
то - в мен е влязъл плагиятът...

И синкаво море не ми е нужно,
че има стълбища към него.
Лъжата да умре ще е конфузно,
Ще се бронирам в свойто его...

Р.М. 07.06. 2009